Необходимостта от извършване на делба (доброволна или съдебна) може да възникне, когато е налице съсобственост върху определена вещ (поземлен имот, сграда, самостоятелен обект в сграда). Налице е съсобственост върху определена вещ, когато две или повече лица притежават части от нея (т.нар. идеални части). Съсобствеността възниква най-често при наследяване (когато почине собственик на имот, който има повече от един наследник) доколкото над 80% от населението на Р България притежава собствен недвижим имот, но може да възникне и по силата на правни сделки, административни актове с вещен ефект, придобивна давност, прекратяване на съпружеска имуществена общност и др.
Съсобствеността често води до неразбирателство при управлението и ползването на съсобствената вещ, вкл. при взимането на решения относно нейното застрояване, ако става въпрос за поземлени имоти, и продажба с цел печалба. Понякога съсобствениците не са в добри отношения или са в по-далечни роднински връзки, което затруднява постигането на разбирателство помежду им.
Гражданското законодателство установява два основни вида делба – доброволна и съдебна:
Доброволната делба е вещноправна сделка между съсобствениците, при която се регулира кое лице/а върху коя конкретно вещ придобива/т изключителната собственост, съответно, при необходимост, се извършва парично уравняване в полза на някоя от страните по сделката (напр. ако някой от участниците изобщо не получи изключителна собственост върху вещ или получи изключителна собственост върху по-ниска по стойност вещ). Същественото при доброволната делба е именно тази доброволност – страните регулират отношенията си въз основа на преговори, добросъвестност, баланс, справедливост и техни предходни житейски отношения.
Съдебната делба е необходима, когато, по една или друга причина, няма разбирателство за доброволна делба. Съдебната делба може да се инициира по всяко време от който и да е съсобственик на вещта и в нея участват всички съсобственици, като целта на производството е да се прекрати съсобствеността върху общата вещта (по един или друг начин).
Производството по съдебна делба се развива на две фази – по допускане и по същество.
В първата фаза по допускане на делбата се установява налице ли е действително съсобствена вещ, кои са съсобствениците, какви са техните квоти в съсобствеността.
Задължително условие за надлежно извършване на делбата е в нея да вземат участие всички лица, които притежават части от вещта.
Във втората фаза на делбата се преценява по какъв конкретно начин същата да се извърши. Ако от делбената вещ (имотът) могат да се обособят достатъчно реални части, отговарящи на законовите изисквания за минимални размери, самостоятелност и на квотите на съделителите – е възможно всеки от тях да получи в изключителна собственост реално обособен дял от вещта в изключителна своя собственост. В общия случай, обаче, вещта не може да бъде обособена на части, които да отговарят на квотите на съделителите, в който случай вещта се изнася на публична продан, след която всеки от съделителите получава съответната отговоряща не неговата квота парична сума от продажбата. Възможно е вещта да се възложи от съда на някой от съделителите (ако са налице специалните законови предпоставки за това), като този съделител уравнява парично дяловете на останалите. Същественото при съдебната делба е че делба ще бъде постигната, независимо от начина, по който ще бъде постигната.
Доброволните и съдебните делби са комплексни от фактическа и правна страна, като изискват задълбочени познания и опит от вещноправна, процесуална, а и чисто житейска страна. Кантората разполага с опит в проблематиката, касаеща делба на имоти, и може да съдейства при възникването на подобна казуистика.