Административната принуда в общ смисъл включва налагането на принудителни административни мерки и налагането на административни наказания. Докато принудителните административни мерки целят да бъде реализирана диспозицията на една правна норма (т.е. поведението на субектите да бъде приведено в съответствие с нормативните изисквания), то административните наказания целят да накажат определено лице поради това, че поведението му е било незаконосъобразно (т.е. лицето е извършило административно нарушение). Важно е да се отбележи, че административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Т.е. основна предпоставка за понасяне на отговорност е към момента на извършване на съответното деяние – извършването му да е било предвидено като административно нарушение в действащ нормативен акт. Установяването на административните нарушения и налагането на административните наказания е уредено в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Административните наказания поначало се налагат от компетентен административно-наказващ орган чрез издаването на наказателни постановления (по-рядко с фишове). Производството е строго формално с оглед защита на правата на наказаното лице и с оглед установяване на фактологията и нормативната уредба, обусловили административно-наказателната отговорност. Това е така доколкото административно-наказателната отговорност интензивно засяга правната сфера на наказаното лице и седи най-близко до наказателната отговорност. Поради това субсидиарно приложение по определени въпроси във връзка с административните наказания намира именно Наказателно-процесуалният кодекс (на основание чл. 84 ЗАНН).
Субекти на административни нарушения могат да бъдат както физически, така и юридически лица. Поради все по-усложнените обществени отношения в оборота – юридическите лица често се оказват в позиция на наказани лица. Важно е да се отбележи, че макар поначало вината да е елемент от фактическия състав на административното нарушение, то такава не се изисква при административни нарушения, извършени от юридически лица. Това е така доколкото последните не могат да формират субективно отношение към извършеното деяние, защото са правни образувания, а не хора. В този случай отговорността по същество е обективна, т.е. независима от наличието или липсата на вина.
Административни наказания са предвидени в множество случаи, голяма част от които са свързани с важни държавни и обществени отношения – напр. при извършване на незаконно строителство по смисъла на Закона за устройство на територията, неспазване на условия в разрешителни за използване на водния потенциал, издавани по реда на Закона за водите, незаконно предаване и освобождаване от отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците, при непредприемане на задължителни действия по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари и много други.
Актовете, които обективират административни наказания, подлежат на съдебно оспорване и нямат придадено предварително изпълнение (т.е. обжалването спира тяхното изпълнение).