Приемането на българската държава като член на Европейския съюз доведе до възможността физически лица, юридически лица и общините да се възползват от безвъзмездна финансова помощ за проекти, попадащи в обхвата на програмите към обособените европейски фондове за подпомагане. Финансовата помощ най-често се предоставя с административен договор за безвъзмездна финансова помощ в съответствие с условията по съответната програма. Всеки бенефициер е длъжен да се съобразява с условията по програмата, съответно със задълженията, съдържащи се в административния договор за безвъзмездна помощ, които често са множество на брой и разнообразни по съдържание, вкл., когато е приложимо, бенефициерът е длъжен в рамките на определен период да постига заложени параметри (да изпълнява бизнес план).
Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ обуслови, извън приложимата европейската регламентация по тази проблематика, да бъде прието и съответно национално законодателство. Към настоящия момент коментираните обществени отношения се регулират основно от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, предходна абревиатура – ЗУСЕСИФ). Специалният закон регламентира две основополагащи производства в рамките на изпълнението на административен договор за безвъзмездна финансова помощ – производство по верификация на разходи и производство по определяне на финансови корекции. Това е разработеният на европейско ниво законодателен механизъм за контрол върху законосъобразносто разходване на средства от европейските фондове.
В производството по верификация на разходи се извършва преценка дали направените от бенефициера разходи са допустими, т.е. дали те са извършени в изпълнение на съответния административен договор и с оглед постигане на целите му, дали попадат в категориите дейности, които са определени в програмата за подлежащи на финансиране, дали попадат в категориите разходи, подлежащи на финансиране, дали има документална обусловеност и проследимост на разходите и др. В случай, че разходите са допустими – същите се възстановяват на бенефициера.
В производството по определяне на финансови корекции се извършва преценка дали следва да се отнеме частично или изцяло предоставената финансова помощ на бенефициера по отношение на разходи, които са приети за допустими от компетентния орган. Най-често в практиката основанията за определяне на финансови корекции са свързани с незаконосъобразен избор на изпълнител за извършването на определени дейности (в съответствие със Закона за обществените поръчки, когато става въпрос за възложители по смисъла на ЗОП) и поради неизпълнение на одобрени индикатори (бизнес планове). Следователно, при определянето на финансови корекции, разходите, извършени от бенефициера, поначало са допустими, т.е. подлежали са на възстановяване, но понеже бенефициерът не е спазил европейското законодателство и принципи по време на изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ – му се отнема изцяло или частично тази помощ (защото е налице нанесена вреда или е налице потенциална възможност за нанасяне на вреда върху средства от европейските фондове).
Актовете, обективиращи откази от верификация на извършени разходи и актовете, обективиращи определяне на финансови корекции – са индивидуални административни актове и подлежат на съдебно оспорване.