Актуална тема както за юридически, така и за физически лица при днешните динамични обществени отношения е темата, свързана с недвижимите имоти и строителството, устройството на територията, кадастъра (кадастралните регистри и кадастралните планове/карти), вещните тежести, обезпеченията, вписванията на подлежащите на вписване актове и др.
Важно е да се направи разграничението между различните видове правоотношения, които следва да се имат предвид при една устройствена инициатива за застрояване на поземлен имот. От една страна стои вещноправният анализ на недвижимото имущество (основно поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в тях) – вид собственост, титуляр/и на собственост, вещни тежести, наложени обезпечения, придобивни способи, висящи облигационни и вещни спорове. От друга страна основополагащ е административноправният анализ – урегулиран ли е поземленият имот, какво конкретно застрояване като предназначение и с какви параметри е позволено с оглед приложимите общ и подробен устройствен план (характер и начин на застрояване, основно и допълващо застрояване, плътност, интензитет на застрояване, озеленяване и др.). Съответно ако е налице липса на първоначална регулация или необходимост (и възможност) да бъде изменена актуалната регулация – то следва да бъде извършен анализ и да бъдат предприети необходимите административноправни действия. На трето място, отново от административноправна страна, стои извършването на действията по същество насочени към реализиране на строителните намерения – инвестиционно проектиране, разрешаване на строителството, въвеждане в ескплоатация. Всички накратко обособени дейности са основни и никоя няма преимуществено положениe спрямо другата, а следва да се разглеждат в тяхната функционална взаимовръзка с оглед реализиране на инвестиционното намерение на възложителя.
На последно място е важно да се обърне внимание на възможните усложнения при реализиране на строителните намерения, свързани с откази да се одобряват устройствени планове, откази да се одобряват инвестиционни проекти, откази да се издават разрешения за строеж, откази да се въвеждат строежи в експлоатация, налагане на строителни забрани, налагане на принудителни административни мерки, насочени към спиране на изпълнението на строителството, премахване на незаконно строителство, забраняване на ползването на строежите, когато се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация и др. Доколкото посочените усложнения са предмет на административни актове, издавани от компетентните административни органи, които подлежат на съдебно оспорване, то във всеки случай следва да бъде извършван внимателен анализ относно последиците на подобни актове, тяхната законосъобразност, съответно възможността да бъдат отменени при съдебно оспорване.