Административното право регулира обществените отношения, свързани със субординация (власт и подчинение). Поради това в рамките на конкретни административни отношения поначало субектите са неравнопоставени – от едната страна е административният орган (длъжностно лице), натоварен с определени властнически правомощия и компетентността да издава административни актове с определено съдържание, а от друга страна е адресатът на административния акт – лицето, което се ползва от неговото съдържание или което е неблагоприятно засегнато от него.
Административното право е всеобхватно и регулира обществени отношения от почти всички сфери на живота, то е основата изобщо за функционирането на държавата в съвременния й вид. Има последици във всички отрасли на правото. Същото е регулирано от множество законови и подзаконови нормативни актове, като за приложението му са ангажирани редица специализирани администрации и са предоставени компетенции на съответни административни органи.
Административното право по съществото си цели властнически да регулира отношения от важен обществен и държавен интерес – устройство на територията, строителство, обществени поръчки, концесии, енергетика, хазарт, околна среда, здравеопазване, подземни богатства, държавни помощи с национални и европейски средства, функциониране на кредитни и финансови институции, храни, земеделие, гори, води, управление на отпадъците и много други.
Основен инструмент на административното право е административният акт, в който се обективират задълженията, съответно ползите за адресата му. Когато актът е неблагоприятен за своя адресат – поначало същият подлежи на съдебно оспорване в определен срок. Типичен пример за това са принудителните административни мерки (например издадена заповед за премахване на незаконно строителство, издадена заповед за отнемане на лицензия).
Доколкото нормативните актове в сферата на административното право са многобройни и за издаването на административни актове са ангажирани конкретни специализирани администрации – следва винаги при неблагоприятен административен акт да се изследва срокът за оспорване (в съответствие с общите правила и приложимия специален закон), процесуалният ред за оспорване (административни съдилища и административни юрисдикции, например Комисията за защита на конкуренцията), основания за оспорване, продължителност на оспорването, последици от оспорването, съответно неоспорването, с оглед интересите на засегнатата страна и др.