Актуалните обществени отношения и невъзможността на държавата в широк смисъл самостоятелно да задоволява своите потребности води до все по-голяма важност на производствата по възлагане на обществени поръчки и концесии. От друга страна приложимото европейско и национално законодателство, вкл. подзаконовите нормативни актове, обуславят задълбочаваща се фактическа и правна проблематика по тези въпроси доколкото самото законодателство постепенно се усложнява, както се усложняват и самите обществени отношения в тези сектори.
Когато говорим за обществени поръчки и концесии е важно да се обособят двете основни фази в развитието на тези правоотношения.
На първо място е административната фаза, която касае действията, водещи до избора на изпълнител/концесионер, която административна фаза е състезателна по своя характер и в общия случай дава възможност на неограничен кръг от субекти да участват в нея. Административната фаза, от своя страна, се разпределя на две основни подфази – издаване на решение за откриване на съответната процедура, с което решение се одобрява документацията и условията за участие (технически спецификации, основания за отстраняване, критерии за подбор, методика за оценка и др.) и решението за избор на изпълнител/концесионер. Цитираните решения са административни актове и подлежат на съдебно оспорване.
На второ място е гражданската фаза, която касае действията по изпълнение на вече сключения договор за обществена поръчка/концесионен договор. Към настоящия момент, независимо, че разглежданите договори по същество се доближават до административните договори предвид множеството публични елементи, заложени в тях и в законодателството – специалните закони предвиждат, че тези договори са предмет на регулиране от гражданското ни законодателство. Това означава, че същите обективират отношения между равнопоставени субекти, които се регулират от общите правила на гражданското ни законодателство и се разглеждат по общия ред от гражданските съдилища. Следва да се направи уговорката, че специалните закони (Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите) съдържат множество специални правила, свързани с изпълнението и прекратяването на договорите, които следва винаги да се взимат предвид, независимо от принципния извод по предходното изречение.
Възможните извънсъдебни и съдебни действия както в административната, така и в гражданската фаза по повод гореописаните отношения следва винаги да бъдат предмет на внимателно изследване с оглед желаната цел и възможните благоприятни и неблагоприятни последици.