Оспорване на разрешения за строеж от съседи

Често срещана в днешно време е ситуацията, в която, поради конфликти, спорове и неразбирателства със съседи – последните недобросъвестно да се опитват да пречат на строителни инициативи чрез заплахи, сигнали до органите по строителен контрол, подаване на жалби срещу административни актове, издавани в хода на инвестиционно-строителната дейност. Една от най-често срещаните закани е, че ще бъде подадена жалба срещу разрешението за строеж, ако то ни бъде издадено. Това, разбира се, предизвиква обосновано притеснение у бъдещите титуляри на разрешението за строеж, че тяхната строителна инициатива ще бъде (основателно или не) препятствана., т.е. че компетентният административен съд ще отмени разрешението за строеж поради някакви пороци в него. Възниква въпросът, имат ли изначално право съседите ни да оспорват разрешения за строеж, отнасящи се до чужди поземлени имоти.

Поначало чл. 147 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), предвижда, че право на оспорване срещу административни актове (какъвто по същество е разрешението за строеж) имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Т.е. преценката е обща и се прави за всеки конкретен казус.

В настоящия случай, обаче, обществените отношения, свързани с разрешаване на строителството, се уреждат от специален закон, а именно – Закона за устройство на територията (ЗУТ). ЗУТ предвижда специални правила, които дерогират общите правила на АПК. В съответствие с чл. 149, ал. 1 ЗУТ – за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересованите лица. В съответствие с чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ – заинтересовани лица относно издаденото разрешение за строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Следователно, специалният ЗУТ урежда изричен кръг заинтересовани лица при издаването на разрешение за строеж, т.е. изрично урежда кои лица имат правен интерес от оспорването на разрешението за строеж. Сред тези лица не попадат съседите (собственици на съседни поземлени имоти и носители на ограничени вещни права в тях), което означава, че те нямат правен интерес от оспорване, а правният интерес от оспорване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата.

Гореизложеното означава, че съседите ни нямат право на оспорване срещу издадено в наша полза разрешение за строеж. При подадена подобна жалба от страна на наши съседи – съдебното производство следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес, т.е. съдът изобщо няма да разглежда спора по същество и няма да се произнася по оплакванията в жалбата, независимо дали тези оплаквания са основателни или не.