Опасно ли е бездействието на администрацията за издаване на административен акт

Администрацията участва в почти всички сфери от обществения живот, като това участие се изразява основно в издаването на различни по вид и съдържание административни актове. Тези административни актове могат да бъдат облагоприятстващи адресата си, в който случай поначало се издават по изрично искане на заинтересованото лице. Пример за това са разрешенията за строеж, исканията за издаване на разрешителни за използване на водния потенциал по Закона за водите, искания за верифициране на разходи по смисъла на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, искания за плащане по схеми за държавна помощ и много други. Възниква въпросът – какво се случва, ако компетентният административен орган бездейства по нашето искане, трябва ли да предприемем някакви действия и какви, има ли последици, ако не предприемем действия?

В съответствие с чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) – индивидуален административен акт е и отказът да се издаде такъв акт. В съответствие с чл. 58, ал. 1 АПК – непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. В съответствие с чл. 149, ал. 2 АПК – мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

Следователно, общата законова регламентация е предвидила, че когато един административен орган е сезиран с искане за издаване на административен акт и този акт не бъде издаден в срока за това – се формира мълчалив отказ. Този мълчалив отказ е административен акт (независимо, че не е обективиран в нарочен документ) и е приравнен като правни последици към изричния отказ. Мълчаливият отказ подлежи на обжалване.

Гореизложеното води до следните важни заключения:

-Винаги, когато подаваме искане за издаване на облагоприятстващ административен акт, особено ако е с важни последици, трябва да си отбелязваме датата на подаване на искането и да следим срока за издаването му.

-Ако срокът за издаване на административния акт бъде пропуснат се формира мълчалив отказ, който подлежи на обжалване.

-Ако формираният мълчалив отказ не бъде обжалван, същият се стабилизира и става влязъл в сила административен акт с последици, които по нищо не се различават от изричния отказ, обективиран в нарочен за това документ.

– В съответствие с чл. 27, ал. 2 АПК – недопустимо е искане за издаване на административен акт, когато има влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.

Мълчаливият отказ крие много подводни камъни, на първо място, защото не се обективира в нарочен документ, на второ място, защото никой не ни уведомява за него, на трето място, защото е приравнен като последици към изричния отказ да се издаде административен акт, на четвърто място, защото е странно да се обжалва нещо, което съществува само абстрактно. Комбинацията от тези елементи води до реалния риск да неглижираме бездействието на администрацията, да се формира мълчалив отказ, който да не обжалваме, и същият да се стабилизира като влязъл в сила административен акт. Това, в съответствие с цитирания горе чл. 27, ал.2 АПК, ще препятства възможността отново да направим идентично искане към компетентния административен орган, което е крайно неблагоприятна последица.

Поради всички специфики на мълчаливия отказ е препоръчително, при бездействие на администрацията, да се извърши консултация със специалист, за да се прецени дали и какви действия следва да се предприемат за защита на засегнатото лице.