Спорове за родителски права без сключен граждански брак

В днешно време все по-често се среща хипотезата, при която родителите на детето нямат сключен граждански брак, а живеят на семейни начала. При определени обстоятелства, обаче, би могло да настъпи разрив в отношенията между родителите, които да не желаят да живеят повече заедно. В този случай може да възникне спор относно родителските права спрямо детето.

Законодателят в Република България е помислил за настъпването на такава хипотеза, като е предвидил разпоредбата на чл. 127 от Семейния кодекс (СК). В съответствие с чл. 127, ал. 1 от СК – когато родителите не живеят заедно, те, по взаимно съгласие, изразено чрез двустранно подписано споразумение, могат да уредят въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката на детето.

Съществено е, че под упражняването на родителските права се разбира непосредственото отглеждане и възпитание на самото дете – кой от двамата родители ще поеме именно тези непосредствени грижи. Това не означава, че родителят, на когото не са предоставени родителските права, ще бъде лишен от тях или ще му бъдат ограничени. Напротив, този родител разполага със същите права, с каквито разполага и другият родител (най-общо казано), с разликата, че непосредствените грижи за детето се осъществяват от родителя, на когото са предоставени родителските права. Именно и при този родител, на когото се предоставят родителските права, се определя местоживеенето на детето. На другия родител се определя подходящ режим на лични отношения с детето, като в съответния ограничен период от време този родител поема непосредствената грижа за детето. Не на последно място, родителят, на когото не са предоставени родителските права, следва да заплаща издръжка на детето, която обичайно се предава/превежда на родителя, който упражнява родителските права – за да подпомага финансово фактическото непосредствено отглеждане на детето.

Всички тези последици могат да бъдат уредени по общата воля на страните чрез писмено споразумение, което заедно с нарочна молба от двамата родители, се подава пред районния съд по настоящия адрес на детето, който съд следва да одобри постигнатото между родителите споразумение. В случай, че съдът прецени, че споразумението защитава в пълна степен правата и интересите на детето, то споразумението бива одобрено от съда с постановяване на съдебно решение.

Съществува, обаче, възможността родителите да не могат да постигнат съгласие по някоя от посочените по-горе последици, поради което, съгласно чл. 127, ал. 2 СК, всеки един от родителите може да поиска от районния съд по настоящия адрес на детето да постанови решение, с което на база установените факти по делото и съгласно най-добрия интерес на детето, с нарочно решение да се произнесе относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката на детето. При подобна хипотеза е налице същински спор на родителите относно родителските права и се развива съдебно производство (производство по спорна съдебна администрация), в което всеки един от родителите има правната възможност да изрази своето виждане, становище и искане. Съдът, след като съобрази твърденията на родителите и събраните доказателства в рамките на производството, се произнася със съдебно решение, с което определя на кого от родителите се предоставят родителските права и местоживеенето на детето, определя режим на лични отношение между детето и другия родител, като именно и този родител бива и задължен да изплаща ежемесечна издръжка на детето, която се определя от съда.

В заключение може да се направи извод, че независимо дали родителите ще уредят този спор чрез споразумение или спорът ще бъде разрешен от компетентния районен съд, то съдът винаги се ръководи от интереса на детето, независимо от желанията и твърденията на родителите, които имат второстепенно значение.